I
Пространството е почвата-средоточие за писателите, а семената на думите се хвърлят рехаво, за да има как да покълне нечий стих.
II
Пространство, необрамчено, за да бъдат думите написани, а паметта - пощадена.
III
Писателят изпълва пространството с думи,
тяхното придадено значение предизвиква ума,
а улавящият им смисъл попива в аза.
IV
Музата е безразсъден шегаджия, за когото късметът е виновен
а пространството се запълва и изтрива от писател с въодушевителни думи.
V
Ако това творение развлича читателя, благоприятно значи е то. Ако това творение утолява глада ми, заситен нека бъда аз.
Но,
ако това творение никога не бъде прочетено, някой може да го намери, скрито в пукнатините на пространството, отекващо, разделящо и сливащо се в точката накрая.