Winning entries could not be determined in this language pair.There were 3 entries submitted in this pair during the submission phase. Not enough votes were submitted by peers for a winning entry to be determined.Competition in this pair is now closed. |
Моят приятел не намери това, което търсеше и както в крайна сметка предположих, се оказа, че не търсеше нищо; именно това се случва и на мнозина други. Да, някои майки, търсеха дъщерите си, а някои съпрузи – жените си, но нито една дъщеря не търсеше майка си и нито една жена - мъжа си. Може би – казваха, – в суматохата са останали да спят в някоя стая... Възможно е - казвах си аз, - но не е вероятно. Една маска се приближи забързано към мен. - Ти ли си? - попита ме мистериозно. - Аз съм – отговорих ѝ, сигурен, че не лъжа. - Познах те по доминото; но тази вечер невъзможно; Пакита е там; но съпругът твърдо е решил да дойде; не знаем от къде по дяволите е намерил билети. Много жалко! Гледай какъв повод! Видяхме те и понеже не смее да те заговори сама, ме изпрати да ти кажа, че утре със сигурност ще се видите в Сартен ... Червено домино с бели панделки ... - Добре. - Ще дойдеш? - Няма да пропусна. - Ами жена ти, човече? - говореше на едно странно същество, цялото облечено в малки рогове на изобилието, едно черно домино, хванато под ръка с друго такова. - Би трябвало в момента да спи; колкото и да се старах, не можах да я убедя да дойде; няма по-голям враг на забавленията от нея. - Така ти е мирна главата. Цяла нощ ли ще си тук? - Не, до четири. - Добре правиш. Тъкмо този с роговете се беше отдалечил и дочух следните думи: - Не е заподозрял нищо. - Как би могъл? Та нали излязох един час след като той... - В четири ли каза? - Да. - Имаме време. Сигурна ли си за прислужницата? - Няма грижи, защото ... Една тълпа хора прекъсна нишката на любопитството ми; останалите думи от диалога се разбъркаха с гласовете повтарящи: ‘познаваш ли ме’, ‘познавам те’ и така нататък и така нататък... Що за късмет, че тази нощ носех същото домино като всички любовници? Със сигурност по-добре от Кеведо, който вечер приличаше на онези, които чакат за да ги ударят. - Шшт!Шшт! Най-накрая те намерих – хващайки ме под ръка, каза друга стройна маска, с нежен и развълнуван от удовлетвореното очакване глас. - Дълго ли ме търси? -Ни най-малко, защото не очаквах да те намеря. | Entry #20809 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
Приятелят ми не намери това което търсеше, според което аз предположих, както и той настоя, че не търси нищо, което е точно същото, което се случва на много други. Някои майки наистина търсят дъщерите си, и някои съпрузи жените си, но нито една дъщеря не търси майка си и нито една жена съпруга си. Може би- казаха-ако бяха останали заспали по време на безредиците в някоя пиеса... Възможно е – казах си аз-, но не е вероятно. Една маска дойде забързана към мен. -Ти ли си?- попита ме мистериозно. -Аз съм- отговорих и аз сигурен, че не лъжа. - Разпознах доминото; но тази вечер е невъзможно; Пакита е там; и мъжът каза, че ще се помъчи да дойде; не знаем от къде по дяволите е намерил билети. Много жалко! Гледай ти само каква възможност! Видяхме те и понеже не се осмели тя самата да те заговори, ме изпрати, за да ти кажа, че утре задължително ще се видите в Ла Сартен... Червено домино и бели панделки... -Добре. - Ще бъдеш ли там? - Няма да отсъствам. - А жена ти, човече? -каза на едно странно същество, което се беше облякло с дреха, цялата покрита с рогца, едно черно домино, същото като което носеше и на ръката си. -Сега сигурно спи, направих каквото можах, но не можах да я накарам да дойде, няма друга по голяма противничка на забавленията от нея. - По този начин ще си починеш ти. Мислиш ли да оставаш тук цялата вечер? -Не, до четири часа. -Добре правиш. С това този с рогцата се отдалечи и неясно чух тези думи: -Нищо не заподозря. -Как е възможно? Ако аз излязох един час след него... - Той в четери ли каза? -Да. -Имаме време. Сигурна ли си в прислужницата? -Няма никава опастност, понеже... Една голяма вълна одряза конецът на любопитството ми, останалите думи от диалога се разбъркаха с повтаряшите се от мен гласове: Познаваш ли ме? Познавам те, и така нататък и така нататък. Значи не се появи моя звезда, носейки тази вечер едно домино еднакво с тези на всички други любовници, но със сигурност бях по-щастлив от Квеведо, който приличаше нощем на тези, които биват чакани за да бъдат набити. -Чис! Чис! Най-накрая те намерих-каза ми друга странна маска,хващайки ме за ръката, и с нежен глас и доволна от оправданото очакване. – От много време ли ме търси? -Съвсем не, понеже не очаквах да те намеря. | Entry #20131 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
Моят приятел не намерите това, което той искаше, и като имам да се хваля, беше, че не търсите нещо, което е точно това, което се случва с тях и много други. Някои майки, да търсят своите дъщери, техните съпрузи и някои жени, но не е самотна майка търси дъщеря си, нито една жена на мъжа си. Може би, те казаха:-те са починали заради объркването от части ... Това е възможно, аз бях като ми каза-но това не е вероятно. A изстрел маска тръгна към мен. - Възможно ли е мистериозно ме попита?. -Аз съм-аз отговорих сигурни, че не лъже. Domino-изпълнени; но тази вечер е невъзможно; Paquita е там; а мъжът е твърдо решен да дойде; Не знам къде са намерени банкноти ада. Колко жалко! Вие погледнете какво повод! Ние вече видяхме, и не смееше да говори за себе си, ме изпрати да ви кажа, че ще се видим утре, без да се провалят в тигана ... Domino въплътените и бели панделки ... -Добре. - Ли си? -И ти ми липсваш. - Какво ще кажеш за жена ти, човече каза рядък субект, който беше облечен изцяло в малки рога на изобилие, облечен с черно домино поредната ръка-ле?. -Sleeping сега е; въпреки че аз съм направил, аз не можех да се реши да дойде; няма друг враг забавление. -Значи ти си почивате в добродетел; Ще бъда тук цяла нощ? -Не, докато четири. -Вие сте прав. В това той е бил извън Рогати и entreoí тези думи: "Е заподозрян Нищо. - Как е възможно? Ако си тръгнах един час, след като той ... - В четири ще кажеш? -Мда. -Имаме време. Сигурен прислужницата си? -Не се грижи, защото ... А вълна нарязани нишката на любопитството ми; други думи смесени диалог повтарят гласове: ме познаваш? Знам, и т.н., и т.н.. Защо, не изглежда да са довели моята звезда тази вечер на доминото, равна на всички любители, по-щастливи, разбира се, че Quevedo, който изглеждаше в продължение на няколко часа, които чакат да ги удари? - Chis! Chis! Най-накрая те намерих, аз казах друга стройна маска, изземването ме за ръката, и гласът му нежна и разбърква се надявам удовлетворени. От колко време сте ме искаше? -Ни най-малко, защото те очакват да намерят. | Entry #22061 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|